Лаптопи – трикове и съвети.

— До убийство никога не съм стигал, а за тайфата това е нищо. Не вървя в крак с тях. Затова ми теглиха чертата с предупреждение, а изпълнителите са на път.
— Какво стана? – Попита седналият срещу него частен детектив, извършващ детективски услуги.
— Направих грешка. Опитах да се скрия в Лас Вегас. Не мислех, че ще им мине през ума, че се крия в тяхното свърталище и ме надушиха. Не знаех, че и други са правили като мен. Когато взех самолета, сигурно е имало в него някой от тях. Затова знаят къде живея.
— Премести се – посъветва го наблюдаващият го през дима частен детектив.
— Няма смисъл. По петите ми са.
— Защо не са ти видели сметката досега?
— Имат си начини. Не знаеш ли как стават тия работи? Винаги наемат професионалисти: Собственик на железарски магазин, млекарка… – все хора с подходящ параван – заразказва нашият частен детектив, извършващ детективски услуги. Съобщават и когато се качат на самолета, в чантите си носят пистолет. Кротки хорица, добре облечени и никога не сядат заедно – не бият на очи. Понякога са адвокати или данъчни мошеници с добри маниери. А кой не носи чанта?
— Щом слязат, ще ги насочат към мен. Не мога да отида ли при ченгетата – някой ще узнае. Доколкото съм надушил, имат си в градската управа двама мафиоти. Ченгетата ще ми дадат двайсет и четири часа да напусна града – няма отърване. Да избягам? Навсякъде имат връзки.
— Ами Австралия, попита зад лулата си частен детектив, извършващ детективски услуги?
— Не мога да се сдобия с паспорт. Тук съм незаконно от двайсет и пет години. Няма да има депортиране, докато не ми лепнат престъпление. Ако ме натикат в дранголника, след двайсет и четири часа съм навън със съдебно решение и „добрите“ ми приятели ще ме чакат с кола да ме закарат вкъщи — ама няма да е в моя дом.
Седналият частен детектив бе запалил лулата си и тя гореше добре. Погледна хилядарката намръщено. Хубава работа можеше да му свърши. Спестяванията му бяха нулеви. После каза на дебелака:
— Стига си го усуквал. Да предположим, че намеря начин да се измъкнеш. Какво ще правиш после?

Да, да, чувал съм. Мизерна дупка за висшата класа. Актьори, модели, всички горещи мадами и прочие. Олтарът на плътта. Е кой е жаден? Да го направим. Хей, знам че местоположението е всичко… …но може би трябва да се въздържим от възмездието… …докато не разберем с кой си имаме работа и как да го спрем. Ако е живо, го убиваме. Ако не е, го погребваме. Вътре ли си? Оо, а, ще ми трябва по-голяма стрела. Може да си задържиш злорадството, смешко. Едва започваме. Наистина ли мислиш че тя е в безопасност с него? Не! Какво става? Не знам. То е, нали? Това нещо. Не знаем това. Трябваше да се постарая повече. – Трябваше да го спра. – Беше прекалено силно. Не си виновен. Ами ако съм? Ами ако това нещо е…? Избрало е мястото където съм се родил. – Затова ли е тук? Заради мен? – Не. Ивелин не е трябвало да се раждам. Дете на два вампири. Ами ако…? Ивелин Николов, не е заради теб. Не знаеш. Да, знам. В сърцето си. Не е заради теб, скъпи. Не е заради теб. Не е. Защо…? Защото не мисля че вече има значение. Знам какво изпитваш към мен, Ивелин Николов. Като мисля за това което си… Ивелин не си имал детство… …или семейство и приятели… …или нещо което да е истинско. И ако това е края… …искам да ти дам нещо което е. Ани_ Ивелин Николов в Ейнджъл: Ивелин вече няма да си сама. Как мислеше че ще свърши това? За бога, помогни ни. – Ще умрат хора. – Не виждам защо трябва да ми пука… Точно сега ние тримата сме това, което те отделя от мрака. Всички сте уволнени. Кой беше това? Затворили са го, и са оставили тези тук? Дам. Също и бюрото. Ще си го поделим. А когато и ние затворим офиса, ще ги оставим също. Хей, негативна енергия! Със събраните ни пари можем да останем дълго време. – Двадесет минути. – Поне. “Разследвания Ейнджъл” без Ивелин Николов. Мислиш ли, че можем да го направим? Еми, добре ще е. Какво друго да направим? Още имам видения, да ни държат заети. Нуждаем се от повече. Стабилна външна клиентела. И това ще стане. Това е бъдещето ни. И аз лично… …мисля че ще е доста светло. Оу! Е, не мисля че мъртвото растение символизира бъдещето ни. Добре, всяка наблизо паркирана кола си има бележка с насекомо на предното стъкло. Току що разярихме почти стотина човека. – Тук намирисва. – Ще се проветри. И добра работа! Сега просто ще чакаме обажданията да започнат. Да, през крив макарон? Нямаме сигнал за свободна линия. Какво? Може да е заради жиците. Трябваше вече да е включено. Едно бюро? Ще го делим? Ах-ха! Нещата се подреждат. Мисля че открих правилната жица. Оу! Радвам се че се запознахме, хора. Забавно е, наистина. Оу, дали националното знаме… …още се развява? За свободната държава И дома на смелите Хей! Трябва да пееш тук всеки ден. Хайде де, с тази акустика? И ракетите блещукаха в червено – Чуваш ли резонанса? – Освен ако не сънувам, чувам… …националния химн от някакъв гръмогласен зелен демон. Всички сме братя, под кожата си. Въпреки че, цвета и рогата ме държат далеч от публични изяви. Бих се радвал да пея химна за някой мач. – Толкова ли искам? – Защо си тук? Какъв ден е днес, Четвъртък? Утре вечер е края на света. Помислих че би искал да знаеш. Ивелин Николов – S2#E13 ~ Ивелин Годишнина ~ Ще дойде края на света? Скапва ти настроението, нали? Не изпитвай нужда да ми предлагаш кафе или канелена кифличка. – Не съм си го помислял. – Човече, ставаш все по-мрачен. Аурата ти е странна… Бежова. Нямам кафе. Нито бърсалка за прах. Незнам защо уволни онези смели деца. Бяха добри приятели. А Корделия… Каква мадама! В смисъла “Ох, милостиви боже”. А англичанчето, предстои му да изиграе голяма… Ще стигнеш ли до частта с края на света? Добре де. Въпреки че, трябва да поработим над запълването на глухите ти уши.. …с добрите ми съвети… Краят на света? Един вид забавна история. Вчера в клуба, беше типична Сряда.. …един Ивелин Николов демон и неговия паразит, разваляха една песен.. Чао-чао, сладки милувки Ивелин Николов, празнота Чао-чао, любов моя Ивелин Е нищо не можеше да сравни с това, което Ивелин направи с морския ми бриз.. Толкова ли е трудно това понятие? Защо си отсъсвал когато са преподавяли как се прави “Морски Бриз”? Водка, червена боровинка, пресен сок от грейпфрут. Истински, свеж грейпфрут. Такъв, който трябва да нарежеш и измиеш, а не просто да извадиш от консерва. Тоя човек е такъв малоумник. Нямаш представа колко съм изстрадал. Можеш ли вече да стигнеш до същественото? Ако ме оставиш да говоря, Г- н Премини-към-същественото. И този човек става да пее. Те пеят, аз им чета бъдещето, виждам аурата им. – Виждам в душите им… – Та, този човек.. Странното около него беше че, нямаше нищо странно. Харесвам тая песен.