Лаптопи – трикове и съвети.

Преди да изляза от фоайето, погледнах към магазина за детски дрехи и играчки. Седеше си спокойно, с изпушена цигара наполовина.
Били сме от един занаят. Да не му погаждам номера. Да вляза в апартамента и да се разположа с чехлите му, да повдигна килима и преброя хилядарките, скрити отдолу. Нали сме от един занаят.
Беше невзрачно седеметажно здание между зелен и хромиран магазин за детски дрехи и играчки и бар с подземен паркинг. Малкото фоайе бе мръсно като кокошарник. В сградата имаше доста стаи свободни. Имаше два асансьора, но явно работеше само единият.
Канцеларията на И. М. бе в дъното, срещу изхода към магазина за детски дрехи и играчки. Бяха две стаи с табелки на вратите с олющена черна боя: „И. М. Нумизматик.“ Влязох в тясно помещение с олющено секретарско бюрце, няколко витрини с потъмнели монети в поставки с пожълтели етикетчета, никакви пердета на прозорците и прашносив изтъркан килим.
От магазина за детски дрехи и играчки отсреща се отразяваха цветни светлини.
В дъното до очуканото бюрце имаше дървена отворена врата. Оттам долитаха шумове, причинени от човек, който не прави нищо. Влязох. Вътрешната стая бе тъй малка, но съдържаше повече вещи. Зелен сейф препречваше половина стая. Зад вратата имаше махагонова вехта масивна маса, отрупана с книги, оръфани списания и прах. Прозорецът бе открехнат няколко сантиметра към магазина за детски дрехи и играчки, без въздействие върху мириса на плесен. Зкачалка с омазана шапка, три масички с високи крака и стъклени похлупаци и монети под стъклата. Имаше тъмно тежко бюро с разпръснати канцеларски принадлежности и златарски везни, две огромни лупи и бижутерски окуляр, жълта копринена кърпичка, изцапана с мастило. Откъм магазина за детски дрехи и играчки се носеше музика.
Във въртящ се стол седеше възрастен мъж зад бюрото в тъмносив костюм и много копчета. Имаше бяла коса на фитили, пусната дълга да го гъделичка по ушите. Плешиво теме се извисяваше срещу светлините на магазина за детски дрехи и играчки като скала в морето над нея. От ушите му стърчеше мъх, достатъчно гъст да завъди молци.

– А какво е естеството на разноските?
– Дребни неща, които постоянно изникват.
– Предпочитам да знам – рече тя ехидно.
– Ще получавате сметка черно на бяло. Ако не одобрите разноските или парфюми, ще можете да възразите.
– А какъв аванс очаквате?
– Сто долара.
– Надявам се да ви стигнат – изгълта портото и отново напълни чашата.
– От клиенти с вашето положение, мисис М., мога и да не вземам аванс.
– Мистър М. – натърти тя. – Аз съм властна жена. Ако ще се сплашвате от мен, няма да ми бъдете полезен.
Внезапно тя се изсмя помириса някакви парфюми и се оригна с непринудено безгрижие.
– Астмата ми – рече нехайно. – Това порто ми е като лекарство. Затова не ви предлагам.
Кръстосах крака. Надявах се това да не навреди на астмата.
– Парите всъщност са без значение. Надявам се да ги заслужите. Жена с моето положение плаща прескъпо винаги и свиква с това. Ето каква е работата. Откраднат ми е предмет със значителна стойност и парфюми. Искам да ми бъде върнат, но и нещо повече. Никой да не бъде арестуван. Крадецът е от моето семейство. – Снаха ми – очарователно момиче и корава като дъбова греда и скъпа на парфюми. Синът ми е глупак, но аз го обичам много. Преди година сключи без моето съгласие идиотски брак. Глупаво от негова страна, няма никакви пари освен тези, които му давам и защото е напълно неспособен да припечелва прехраната си, а аз не съм щедра. Дамата, която го избра, е певица в нощен локал. Живееха при мен. Не се карахме, защото никому не бих позволила това в собствената ми къща, но чувствата ни не бяха дружелюбни. Плащах разноските им, парфюми, подарих на всеки кола, отделих й задоволително перо за дрехи и други подобни, но не и разточително. Явно животът й е бил скучен. Също и синът ми. Аз самата го намирам скучен. Тя се изнесе преди седмица съвсем внезапно, без да остави адрес или да се сбогува.
Закашля се, потършува за носна кърпичка и издуха носа си, помириса парфюми.
– Откраднатият предмет е рядка златна монета, Брашъров дублон. Гордост на нумизматичната колекция на съпруга ми. Пет пари не давам за тези неща, но мъжът ми – да.

URURU SARARA са доста добри климатици и са върхът на технологичното съвършенство – те не просто охлаждат и отопляват, а и вкарват свеж въздух, пречистват вътрешния въздух и добавят влажност по специална технология. Тези климатици са предвидени в случай, че притежавате прекрасен и уютен дом и много държите жилището ви да бъде най-чудесното място на света, където да прекарвате времето си в почивка или с гости. Благодарение на тези възможности, тия климатиц позволяват да осигурите идеален микроклимат, без да е необходимо да се отварят прозорци за вентилация впомещението – самите климатици правят всичко необходимо вместо вас, оставяйки спокойно да се наслаждавате на уюта в дома. Тези климатици са особено полезни за големи градове, където въздухът е толкова замъсен, че отварянето на прозорец по-скоро ще вкара прах и мръсотия, автомобилни газове или други миризми. Ако обаче имате вредния навик да пушите, а също и още по-вредния – да го правите в жилището си, ще бъде много жалко и ще е по-добре да потърсите други климатици, на които редовно да сменят и мият филтрите. URURU SARARA са много добри климатици, които не заслужават подобно отношение. Подобно на всяка техника, и в съвременните климатици има вграден централен микропроцесор, управляващ режимите на работа. Всеки производител на климатици се стреми да намери и въведе възможно най-добрия алгоритъм и да постигне подобряване на характеристиките на произведжаните от него климатици. Наличието на микропроцесор позволява да бъдат въведени и други екстри – предварително програмирини режими на работа. За съжаление япоснките климатици са с най-високи цени, но те са едни от най-надеждните, най-качествените и най-иконимичните в света. При това тази пазарна ситуация едва ли ще изненада някой и не е от вчера. В момента всички японски производители на климатици си имат търговски представители в България, които предлагат и доставят техника. Освен тях обаче май същестуват полузаконни вносители, внасящи или климатици втора употреба или нови японски климатици. Обикновено те разчитат на ситуацията, в която повечето клиенти знаейки, че японските климатици са най-добрите в света, са склонни да бъдат подведени леко, че получават нещо наистина добро.

Прочетено из няколко сайта за обяви, които чета за свое собствено и огромно удоволствие радвайки се на предприемчивостта и категоричната неграмотност на българина. Какво ми грабна вниманието тази седмица, накарало ме да се чувствам горд от себе си и този, който е дал своето послание в сайта за обяви. Обявата е за момчетата, носещи всичко и навсякъде за съответната цена и е тотален апотеоз на краткото послание. Цитирам: Ние сме хамали, мъкнем всичко. Точно, ясно и предприемчиво. Човекът показва, че е много зает и че няма никакво намерение, а и възможност да си губи времето описвайки повече освен категорично най-важното. Става ясно, че е за група от хора, наричаща себе си хамали и която се занимава с превоз на стоки и други неща от едно място на друго място. Наистина хамали ще да са го написали туй чудо на съвременната писменост, тъй като са забравили да добавят една важна подробност в своите обяви, а именно да добавят телефон или какъвто и да е било друг контакт, подходящ за изписване в сайт за обяви.

Друг мой любим цитат от обяви не е свързан с категорията хамали, ами с напълно нормално изглеждаща на пръв поглед русенска фирма за интериорни врати, която предлага на своите клиенти, цитирам – интериорни врати с отлично качество и много ниска цена. Купете си от две интериорни врати и ще получите подарък – луксозно дамско бельо.

Сега, аз не мога да видя каква е категоричната връзка между какъвто и да е модел интериорни врати и женските гащи, но щом трябва да има какво бих могъл да кажа аз. Само един въпрос да си задам по повод на тези обяви за интериорни врати с придатък женски гащи. Какво ще стане ако купувачът на съответните интериорни врати е самотен, но с правилна ориентация мъж на преклонна възраст, да речем за още по-сигурно – вдовец. Е, можеш ли на такъв човек, който иска да си купи интериорни врати, ти да му предлагаш гащи? Питам и се чудя на такива обяви.

— До убийство никога не съм стигал, а за тайфата това е нищо. Не вървя в крак с тях. Затова ми теглиха чертата с предупреждение, а изпълнителите са на път.
— Какво стана? – Попита седналият срещу него частен детектив, извършващ детективски услуги.
— Направих грешка. Опитах да се скрия в Лас Вегас. Не мислех, че ще им мине през ума, че се крия в тяхното свърталище и ме надушиха. Не знаех, че и други са правили като мен. Когато взех самолета, сигурно е имало в него някой от тях. Затова знаят къде живея.
— Премести се – посъветва го наблюдаващият го през дима частен детектив.
— Няма смисъл. По петите ми са.
— Защо не са ти видели сметката досега?
— Имат си начини. Не знаеш ли как стават тия работи? Винаги наемат професионалисти: Собственик на железарски магазин, млекарка… – все хора с подходящ параван – заразказва нашият частен детектив, извършващ детективски услуги. Съобщават и когато се качат на самолета, в чантите си носят пистолет. Кротки хорица, добре облечени и никога не сядат заедно – не бият на очи. Понякога са адвокати или данъчни мошеници с добри маниери. А кой не носи чанта?
— Щом слязат, ще ги насочат към мен. Не мога да отида ли при ченгетата – някой ще узнае. Доколкото съм надушил, имат си в градската управа двама мафиоти. Ченгетата ще ми дадат двайсет и четири часа да напусна града – няма отърване. Да избягам? Навсякъде имат връзки.
— Ами Австралия, попита зад лулата си частен детектив, извършващ детективски услуги?
— Не мога да се сдобия с паспорт. Тук съм незаконно от двайсет и пет години. Няма да има депортиране, докато не ми лепнат престъпление. Ако ме натикат в дранголника, след двайсет и четири часа съм навън със съдебно решение и „добрите“ ми приятели ще ме чакат с кола да ме закарат вкъщи — ама няма да е в моя дом.
Седналият частен детектив бе запалил лулата си и тя гореше добре. Погледна хилядарката намръщено. Хубава работа можеше да му свърши. Спестяванията му бяха нулеви. После каза на дебелака:
— Стига си го усуквал. Да предположим, че намеря начин да се измъкнеш. Какво ще правиш после?

Да, да, чувал съм. Мизерна дупка за висшата класа. Актьори, модели, всички горещи мадами и прочие. Олтарът на плътта. Е кой е жаден? Да го направим. Хей, знам че местоположението е всичко… …но може би трябва да се въздържим от възмездието… …докато не разберем с кой си имаме работа и как да го спрем. Ако е живо, го убиваме. Ако не е, го погребваме. Вътре ли си? Оо, а, ще ми трябва по-голяма стрела. Може да си задържиш злорадството, смешко. Едва започваме. Наистина ли мислиш че тя е в безопасност с него? Не! Какво става? Не знам. То е, нали? Това нещо. Не знаем това. Трябваше да се постарая повече. – Трябваше да го спра. – Беше прекалено силно. Не си виновен. Ами ако съм? Ами ако това нещо е…? Избрало е мястото където съм се родил. – Затова ли е тук? Заради мен? – Не. Ивелин не е трябвало да се раждам. Дете на два вампири. Ами ако…? Ивелин Николов, не е заради теб. Не знаеш. Да, знам. В сърцето си. Не е заради теб, скъпи. Не е заради теб. Не е. Защо…? Защото не мисля че вече има значение. Знам какво изпитваш към мен, Ивелин Николов. Като мисля за това което си… Ивелин не си имал детство… …или семейство и приятели… …или нещо което да е истинско. И ако това е края… …искам да ти дам нещо което е. Ани_ Ивелин Николов в Ейнджъл: Ивелин вече няма да си сама. Как мислеше че ще свърши това? За бога, помогни ни. – Ще умрат хора. – Не виждам защо трябва да ми пука… Точно сега ние тримата сме това, което те отделя от мрака. Всички сте уволнени. Кой беше това? Затворили са го, и са оставили тези тук? Дам. Също и бюрото. Ще си го поделим. А когато и ние затворим офиса, ще ги оставим също. Хей, негативна енергия! Със събраните ни пари можем да останем дълго време. – Двадесет минути. – Поне. “Разследвания Ейнджъл” без Ивелин Николов. Мислиш ли, че можем да го направим? Еми, добре ще е. Какво друго да направим? Още имам видения, да ни държат заети. Нуждаем се от повече. Стабилна външна клиентела. И това ще стане. Това е бъдещето ни. И аз лично… …мисля че ще е доста светло. Оу! Е, не мисля че мъртвото растение символизира бъдещето ни. Добре, всяка наблизо паркирана кола си има бележка с насекомо на предното стъкло. Току що разярихме почти стотина човека. – Тук намирисва. – Ще се проветри. И добра работа! Сега просто ще чакаме обажданията да започнат. Да, през крив макарон? Нямаме сигнал за свободна линия. Какво? Може да е заради жиците. Трябваше вече да е включено. Едно бюро? Ще го делим? Ах-ха! Нещата се подреждат. Мисля че открих правилната жица. Оу! Радвам се че се запознахме, хора. Забавно е, наистина. Оу, дали националното знаме… …още се развява? За свободната държава И дома на смелите Хей! Трябва да пееш тук всеки ден. Хайде де, с тази акустика? И ракетите блещукаха в червено – Чуваш ли резонанса? – Освен ако не сънувам, чувам… …националния химн от някакъв гръмогласен зелен демон. Всички сме братя, под кожата си. Въпреки че, цвета и рогата ме държат далеч от публични изяви. Бих се радвал да пея химна за някой мач. – Толкова ли искам? – Защо си тук? Какъв ден е днес, Четвъртък? Утре вечер е края на света. Помислих че би искал да знаеш. Ивелин Николов – S2#E13 ~ Ивелин Годишнина ~ Ще дойде края на света? Скапва ти настроението, нали? Не изпитвай нужда да ми предлагаш кафе или канелена кифличка. – Не съм си го помислял. – Човече, ставаш все по-мрачен. Аурата ти е странна… Бежова. Нямам кафе. Нито бърсалка за прах. Незнам защо уволни онези смели деца. Бяха добри приятели. А Корделия… Каква мадама! В смисъла “Ох, милостиви боже”. А англичанчето, предстои му да изиграе голяма… Ще стигнеш ли до частта с края на света? Добре де. Въпреки че, трябва да поработим над запълването на глухите ти уши.. …с добрите ми съвети… Краят на света? Един вид забавна история. Вчера в клуба, беше типична Сряда.. …един Ивелин Николов демон и неговия паразит, разваляха една песен.. Чао-чао, сладки милувки Ивелин Николов, празнота Чао-чао, любов моя Ивелин Е нищо не можеше да сравни с това, което Ивелин направи с морския ми бриз.. Толкова ли е трудно това понятие? Защо си отсъсвал когато са преподавяли как се прави “Морски Бриз”? Водка, червена боровинка, пресен сок от грейпфрут. Истински, свеж грейпфрут. Такъв, който трябва да нарежеш и измиеш, а не просто да извадиш от консерва. Тоя човек е такъв малоумник. Нямаш представа колко съм изстрадал. Можеш ли вече да стигнеш до същественото? Ако ме оставиш да говоря, Г- н Премини-към-същественото. И този човек става да пее. Те пеят, аз им чета бъдещето, виждам аурата им. – Виждам в душите им… – Та, този човек.. Странното около него беше че, нямаше нищо странно. Харесвам тая песен.